България е една от най-богатите на минерални извори страни в Европа, а хората се къпят в тях от хилядолетия. Историята на баните е и история на много от градовете ни.
Траки и римляни
Още траките са почитали горещите извори като свещени места, често свързани с нимфи и божества на здравето. Римляните превръщат къпането в част от градския живот: строят терми с горещи, топли и студени зали. Много от днешните ни градове са римски селища около извори — Сердика (София), Пауталия (Кюстендил) и Диоклецианопол (Хисаря). Край Бургас е Акве Калиде — „горещите води“, — където минералната вода се ползва от римско време до днес.
Средновековие и османско време
През Средновековието изворите продължават да се ползват, а през османските векове банята — хамамът — става център на обществения живот. Тогава са построени бани, чиито имена са останали: Чифте баня („двойна баня“, с мъжко и женско отделение) и Алай баня в Кюстендил, бани в Пловдив, Велинград, Хисаря и много други места. Банята е място не само за чистота, но и за срещи, разговори и празници.
След Освобождението
В края на XIX и началото на XX век България започва да строи модерни обществени бани. Най-известна е Централната минерална баня в София, открита през 1913 г., в стил, съчетаващ виенския сецесион с византийски и български мотиви. Курорти като Вършец, Банкя, Хисаря и Велинград стават места за почивка и лечение.
ХХ век
През втората половина на века почти всяко селище с минерален извор има своя общинска баня, а големи балнеосанаториуми лекуват хиляди хора годишно. След 1990 г. много от тези бани остават без поддръжка и затварят, а някои сгради се рушат.
Днес
През последните години част от баните се ремонтират и отварят отново — понякога като модерни комплекси, понякога като скромни селски бани, поддържани от общината. Българската асоциация за термално наследство описва и пази информация за тях, а този сайт събира на едно място кои работят, кога и как се стига до тях. Ако знаете баня, която я няма тук, предложете я.